Постинг
04.11.2013 20:00 -
Ревността между голямото дете и бебето и как да разбираме мислите му
Защо ревнуват по-големите деца, когато се появи бебе вкъщи?
И може ли да минем без ревност или това е задължително?
От опит мога да кажа, че според мен винаги има ревност от страна на голямото дете. Няма как например пет години вниманието е било само за него и изведнъж идва някакво пеленаче, което отнема вниманието на майката, не постоянно, но по-голямата част от времето.
Голямото дете започва да проявява инат, да се сърди по-често, да крещи и най-вече да се държи лошо с бебето. Но то не го прави осъзнато. Всъщност то е изплашено, наранено или по-скоро лишено от липсата на внимание от страна на родителите. Чувствата му са объркани, започва да си мисли колко е излишен, ненужен и самотен и колко добре си беше преди бебето да се появи.
Мисля, че през това минават всички семейства , само че разликата е в това, че всички подхождат по различен начин. Аз смятам, че просто родителите трябва добре да си разпределят времето и с двете деца, за да не се чувства едното пренебрегнато.
Понякога това е трудно.
Има ли правилно решение и може ли да се избегне ревността оставям всеки сам да реши.
От опит мога да кажа, че според мен винаги има ревност от страна на голямото дете. Няма как например пет години вниманието е било само за него и изведнъж идва някакво пеленаче, което отнема вниманието на майката, не постоянно, но по-голямата част от времето.
Голямото дете започва да проявява инат, да се сърди по-често, да крещи и най-вече да се държи лошо с бебето. Но то не го прави осъзнато. Всъщност то е изплашено, наранено или по-скоро лишено от липсата на внимание от страна на родителите. Чувствата му са объркани, започва да си мисли колко е излишен, ненужен и самотен и колко добре си беше преди бебето да се появи.
Мисля, че през това минават всички семейства , само че разликата е в това, че всички подхождат по различен начин. Аз смятам, че просто родителите трябва добре да си разпределят времето и с двете деца, за да не се чувства едното пренебрегнато.
Понякога това е трудно.
Има ли правилно решение и може ли да се избегне ревността оставям всеки сам да реши.
Внезапно събуден минал живот - разстрел....
КЪМ ЕДНА НЕПОЗНАТА
Ревност – психологически модели на често...
КЪМ ЕДНА НЕПОЗНАТА
Ревност – психологически модели на често...
Показвам Ви колко лесно е да си спретнет...
Като прогоним руската агентура ще заживе...
Святият Дух говори
Като прогоним руската агентура ще заживе...
Святият Дух говори
Според мен ревността е напълно естествена и това трябва да се осъзнае и приеме от родителите. Вниманието към първородното дете намалява с раждането на всяко следващо. И е нормално то да се бунтува срещу това.
Мнението ми е, че с детето трябва да бъде общувано повече и да му се обяснява ролята му на батко или кака. Както и да му се дават задачи, свързани с примера, даван от него и грижите, които обикновено по-големите полагат за по-малките. По този начин грижата и отговорностите канализират енергията на по-големите деца.
Много е важно и колко години е разликата между децата. Както и пола им. Всичко носи нюанси и затова е толкова трудно да се дават съвети и напътствия по тези въпроси.
За мен най-важни са спокойната, нетревожна семейна среда и радостното, оптимистично чувство на майката и бащата.
цитирайМнението ми е, че с детето трябва да бъде общувано повече и да му се обяснява ролята му на батко или кака. Както и да му се дават задачи, свързани с примера, даван от него и грижите, които обикновено по-големите полагат за по-малките. По този начин грижата и отговорностите канализират енергията на по-големите деца.
Много е важно и колко години е разликата между децата. Както и пола им. Всичко носи нюанси и затова е толкова трудно да се дават съвети и напътствия по тези въпроси.
За мен най-важни са спокойната, нетревожна семейна среда и радостното, оптимистично чувство на майката и бащата.
Наблюдавайте го внимателно и разбирайте, какво ваше действие предизвиква неговите реакции.
цитирай"За мен най-важни са спокойната, нетревожна семейна среда и радостното, оптимистично чувство на майката и бащата."
наистина е важно, но не винаги родителите могат да бъдат радостни.
цитирайнаистина е важно, но не винаги родителите могат да бъдат радостни.