Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2006 21:07 - Възможна ли е (квази)националистическа алтернатива в България ? - Част І
Автор: teodordetchev Категория: Политика   
Прочетен: 6851 Коментари: 1 Гласове:
1



Анализът е написан през лятото на 2002 г.

Публикуван е за първи път на 7 януари 2003 г. в сайта www.oshte.info  Докладван е на конференцията на Българската асоциация за политически науки през месец март 2003 г. От тогава досега е коментиран многократно в различни форуми. По тази причина е поместен тук изцяло.

 

 

ВЪЗМОЖНА ЛИ Е (КВАЗИ)НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКА АЛТЕРНАТИВА В БЪЛГАРИЯ ?

 

Част І

 

Обсъждането на възможността за поява на националистическа и / или анти - европейска алтернатива в публичното пространство в България е провокиран преди всичко от неотдавна протеклите избори във Франция, където Националният фронт на Жан Мари льо Пен се представи много силно.

 

Това веднага предизвика интерес в България - разбира се в много по-голяма степен у журналистите, отколкото у политолозите. За журналистите това беше "нов сюжет", който стана повод да извадят пред обществеността екзотичните физиономии на отец Георги Гелеменов, на лидера на БНРП - Иван Георгиев, както и на други по-малко известни фигури. За политолозите, това стана повод за вътрешни дискусии, опитващи се да изяснят естеството на явлението "анти-системни партии".

 

 

Поглед към досегашния опит в страните от ЕС и в Централна и Източна Европа.

 

Не можем да не се съгласим поне от части с мнението на проф. Георги Карасимеонов, че в страните от Европейския съюз възниква нов "кливидж" ("cleavage" - термин употребен в контекста на дефиницията на именития норвежки политолог Стейн Рокан). Този "кливидж" се базира на приемането или респективно - неприемането на промените предизвикани от глобализацията и в частност от ускорения процес на евроинтеграция. Очевидно в страните от ЕС възниква нова "страта", която се състои от хора, които са ощетени по някакъв начин от глобализацията и евроинтеграцията или поне смятат, че е така. Подобна страта може да бъде мобилизирана в политическия и избирателния процес от различни анти-системни партии, били те десничарски или левичарски.

               

Публиката дискутира твърде много резултата, постигнат от Националния фронт във Франция, но резултатът на крайно левите троцкисти е дори още по - интересен. Вижда се, че има симетрия при "анти-системния вот" във Франция - има "десничарска" компонента - Националният фронт, както и "левичарска" компонента - троцкистите. Подобна "огледална симетрия" между ляво и дясно течение в рамките на анти-системния вот засега отсъствува в Холандия, Белгия (Фландрия), Италия и Австрия, където са налице силни, десничарски,популистки, "анти-системни" партии или движения - като Листа "Пим Фортаун", "Влаамс блок", "Алианца Национале" в Италия, т. нар. "Лега Норд" или "Ломбардската лига" на Умберто Боси - пак в Италия, "Форца Италия" на Силвио Берлускони, "Партията на свободата" на Йорг Хайдер. Но френският опит сочи, че подобен "симетричен" сценарий е възможен в съвременното политическо развитие на една или друга страна.

 

В страните от Централна и Източна Европа, ние откриваме (било днес, било в близкото минало), подобни партии и движения, като партията на Ищван Чурка в Унгария, партията на Вадим Тудор в Румъния, анти-европейското селско движение в Полша, екстремисткото Моравско движение в Чешката република, движението на Владимир Мечияр в Словакия, екстремистите националисти в Словакия, Българският бизнес блок на Жорж Ганчев до някаква степен и т.н. Тук вече мненията на специалистите се разделят. Някои учени, смятат че появата на подобни партии на политическата сцена се дължи на незрелостта на "развиващите се демокрации" в тези страни. Има и друго мнение аз го споделям), че има доста сходства между "анти-системните партии" в страните от ЕС и в "развиващите се демокрации". В този смисъл, НДСВ е типична "анти-ситемна партия", но за щастие много далеч от екстремизма и ксенофобията на някои от "изявените" образци в ЕС

 

 

Малко отклонение от темата - една прогноза за бъдещето на НДСВ.

 

Можем да направим оценката, че ако НДСВ успее да оцелее, след тоталната загуба на обществено доверие то има шанс, да се трансформира в "нещо като" либерална партия. Има няколко аргувента за това:

 

- икономическата програма и практика на НДСВ са крайно либерални и дори "либеристки", както някои италиански политолози предпочитат да наричат екстремисткия икономически либерализъм, който според Ален Кайе "няма нищо общо с красивата идея за свобода и политически либерализъм". Днешната критика на СДС по отношение на правителството на НДСВ, като "левичарско", като използуващо "социалистически методи в икономиката" и т.н. е безсмислица. Никога до сега не сме имали в България, такова правителство, което така открито пренебрегва тристранното сътрудничество и социалния диалог, декларира готовността си да приватизира дори митниците (тук не става дума за договора с "Краун Ейджънтс"!) и забравя да приведе в действие вече гласувани важни социални закони, като Законът за икономическия и социален съвет и Законът за социално инвестиционният фонд. Разбира се, министрите на НДСВ и по-специално т. нар. YUP-та са привърженици на различните монетаристки техники и на фискализма, но всичко това е далеч от социалистическите практики - били те традиционни или модерни.

 

- НДСВ има коалиционен партньор - Движението за права и свободи, което е член на Европейската Либерална, Демократична и Реформистка Партия (ЕЛДРП), с добри позиции в Либералния Интернационал. ДПС може да посредничи между либералите и НДСВ. ДПС се чувствува, като толкова стабилен партньор в международните либерални структури, че лидерите му едва ли ще бъдат особено ревниви, ако представят НДСВ там. Сигурно е, че лидерите на ДПС разбират неудобството на делегатите от НДСВ в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), където те са сложени да седят едни до други с "Руския феномен" - Владимир Волфович Жириновски и с представителите на "Партията на свободата" на Йорг Хайдер.

 

- Има индикации, че либералите търсят и нови партньори в България. Точно след победата на НДСВ на парламентарните избори през 2001 г., Симеон Втори беше посетен от Графиня фон Вартбург, в качеството й на представител на Либералния интернационал. Тя заяви публично, че "много скоро в България ще се появи мощна либерална партия". Вероятно, графинята е проверявала, доколко лидерът на НСДВ е склонен да сътрудничи с ЛИ. (Другата партия, която беше и все още е възможен партньор на ЛИ в България, е новата партия на кмета на София и бивш министър - председател на служебното правителство през 1997 г., Стефан Софиянски - "Съюзът на свободните демократи". Засега, ССД на Софиянски предпочита да общува с Християн социалният съюз в Бавария).

 

Големият проблем, стоящ пред евентуалната интеграция на НДСВ в либералната партийна фамилия е водаческият принцип, възприет в устава на партията. Уставът на НДСВ дава на лидера - Симеон Сакскобургготски невъобразими права да управлява партията, така както предпочете.

 

 

Постановка на въпроса.

 

 Има известни указания, че в определени среди, които в обществото са познати със самоидентификацията си като "представители на българския национален капитал" се обсъжда възможността за създаване чрез методите на "политическото инженерство" на националистическа формация, която да наследи НДСВ. По - нататък в анализа ще бъде направен опит за по-конкретна идентификация, както на медийните проводници на тази идея, така и на стоящите "зад кадър" възложители на въпросното упражнение. Тук само ще отбележим, че "възложителите" на "операцията" тръгват от презумпцията, че НДСВ вече се е провалило като потенциален участник на следващите избори. Освен това, налице е желанието и след новите парламентарни избори да има абсолютно мнозинство в Парламента - въпреки, че теоретически, възприетата в България пропорционална избирателна система не би трябвало да благоприятствува създаването на абсолютни мнозинства. Тук трябва да отговорим на въпроса: възможно ли е в обозримо историческо време да се създаде (квази)националистическа формация, която да спечели абсолютно мнозинство в Парламента, при какви условия е възможно да стане това и чии интереси би обслужило това в най-голяма степен?

 

 

Защо на "определени среди" е необходимо да има "ново" абсолютно мнозинство?

 

(Размишления в контекста на системния анализ на Жан Блондел за отношенията "правителство - партия")

 

Така нареченият "български национален капитал" е ограничен в обема си. (Спорно е и до каква степен вече е "национален", но това е друга тема). Той трудно може да се ангажира с големи инвестиционни проекти, където да играе ролята на инвеститор, но силно желае да профитира от тях като изпълнител или подизпълнител със съответната държавна подкрепа. Могат да се дадат примери:

 

- проектът за втори мост на река Дунав в българо - румънския участък. Още по време на правителството на проф. Любен Беров бяха поканени представителите на най-големите български финансово - икономически групировки, за да бъде обсъден въпросът, възможно ли е мостът да бъде проектиран и построен изцяло с български сили и средства. Оказа се, че подобно начинание изобщо не е по силите на "едрия български национален капитал". Парадоксалното е това, че докато се водеха дебатите, доколко е възможно български компании да се ангажират с проектирането и изграждането на моста, "говорителят" на "българския национален капитал" - "Пресгрупа 168 часа", усилено лобираше в полза на гръцките интереси - т.е. за построяването на моста при град Видин.

 

- Нефтопроводът "Бургас - Александруполис". Тук с просто око се вижда как представителите на "националния капитал" се домогват до позицията на изпълнители или подизпълнители, а не на инвеститори. Домогването се осъществява с помощта на тяхното лоби в лицето на министри и заместник министри от ДПС. От тук идва и изявлението на зам. министър Хасан Хасан , че "компаниите, които ще участвуват в строителството на нефтопровода са общо взето ясни, а критериите за избора им ще ги измислим тези дни ...". Тук някъде се корени и скандалът между Ахмед Доган и Осман Октай - последният беше обвинен в присвояването на много голяма сума, приведена от "MG - корпорация" за предизборните нужди на ДПС по неговата сметка. Сега вече става горе-долу ясно и какво се е очаквало в отговор на този паричен трансфер.

 

Може да се направи заключението, че на определени представители на "българският национален капитал" е необходим управляващ субект, при който лобирането да се извършва по максимално изчистена схема. Такъв управляващ субект би могло да бъде едно новосъздадено абсолютно мнозинство. Налице са следните "удобства":

 

- в подобно мнозинство могат да се налеят много пари в предизборния период и да се създаде "задълженост" на мнозинството към "донора", ако не и "зависимост".

- В подобно новопоявило се мнозинство може много по-лесно да се създаде депутатско лоби, в т.ч. и в контекста на по-горното съждение.

- "логистиката" на лобирането е проста, защото имаме "партия зависеща от правителството" (по определението на Блондел), а не обратното.

 

Едно коалиционно правителство с ясно разпределение на политическата отговорност или още по - зле - едно "правителство на малцинството", би било истинско изпитание за някой, който иска да лобира на най-високо ниво. Там:

 

- ще участват партии, които са отдавна структурирани и при цялата "динамика на обновяването на елита им", в тях са създадени трайни нагласи "за" и "против" определени икономически групировки.Така например, "MG - корпорация" и "Овъргаз" трудно могат да очакват добронамерено отношение от страна на СДС. На подобно отношение би могъл да се радва и бившият "кръжец" около Първа частна банка и Пресгрупа "168 часа" (днес прегрупиран като публична изява около вестник "Монитор").

- Контролът (на коалиционните партньори или на отнасящата се с търпимост към правителството на малцинството опозиция) е крайно засилен. Отправят се парламентарни питания за всичко и от всички.

- Ще се засили ролята на "групи за натиск", които за момента са в относително подтиснато състояние и най-вече ролята на синдикатите. Инструменти за лобиране, като Съветът за икономически растеж (СИР), ще отстъпят пред органите на тристранното сътрудничество, в т.ч. пред Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

- Всеки ангажимент поет пред лобиращите "заинтересувани среди" е натоварен с много условности.

- По смисъла на анализа на Блондел тук става дума за "правителство, което зависи от партиите".

 

В този смисъл, на "националния капитал" са изгодни или правителства с неясна политическа идентификация (от типа на правителството на проф. Любен Беров) или правителство с абсолютно мнозинство, където да има априори заложени позиции. (Правителството на НДСВ в някаква степен е успех за подобна стратегия - и СИР и лобито на "MG - корпорация", функционират успешно. Функционират разбира се и други лобита на не по-малки интереси, но те не са обект на този анализ).

 

С оглед на изказаните по-горе съображения, създаването на ново абсолютно мнозинство би обслужвало интересите на описаните финансово - икономически среди по най-добър начин.

 

 

Защо се търси "НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКА" политическа сила?

 

"Националният капитал" няма нищо против глобализацията, когато изнася капитали в чужбина, но никак не му допадат големите, преки чуждестранни инвестиции в България. Големите чуждестранни инвеститори се ползуват от не лоши привилегии (преференции) според закона - достатъчно е да се цитират случаите с "Ентърджи" - в ТЕЦ "Марица Изток ІІІ", "Аксес" - в ТЕЦ "Марица Изток І", "Миролио" - новият завод "Джорджети" за щамповане на тъкани за над 40 000 000 DM, построен край Елин Пелин и завод "Слитекс" в Сливен, "Метро" - верига от хипермаркети в цялата страна и т.н. Всички тези компании се възползуваха по възможно най - добър начин от възможностите, които им дава законодателната уредба. (Особено нагледен е примерът с хипермаркетите в София. След построяването на първия хипермаркет "Метро", веднага се появи амбициозното начинание, наречено "Боила" - българският отговор. Хипермаркетът "Боила" още не е завършен изцяло, докато за това време на пазара в София стъпиха още "ЕНА" - от Гърция, "БИЛА" - Австрия, Коч холдинг със супермаркета "РАМСТОР", а "Метро" построи още един хипермаркет). Прословутите групировки СИК и ВИС организираха свои вериги магазини - "Фантастико" и "Оазис", но те видимо отстъпват по обем на външните инвестиции. Също така те са ограничени само в София, за разлика от външната конкуренция, която бързо се намества в цялата страна.

 

"Националният капитал" иска протекционистични мерки и го заявява открито. Подобни изявления правят и Васил Василев (още в речта си при създаването на Съюза на работодателите в България - СРБ) и Волен Сидеров, който минава за един от говорителите на кръга около бившата ПЧБ и потенциален кандидат за лидерско място в евентуална бъдеща "националистическа" формация.

 

Вече можем да очертаем профила на новото политическо движение, идеята за което може би вече витае в главите на известен брой представители на деловите среди, обичащи да се идентифицират с т. нар. "национален капитал".

 

Новото движение:

- трябва да защитава ценности, които далеч не са модернизационни - то ще бъде "квазинационалистическо", (т.е. националистическо, ама не съвсем. Показната страна на въпроса, разбира се ще е силно "национално ориентирана", но това няма да пречи някои от поръчителите на упражнението да действуват съгласувано с Белград и Атина, а и с други геополитически фактори). Новото движение ще бъде евро-скептично и ще се застъпва за прилагане на някои техники от икономическата политика, провеждана по времето на Стефан Стамболов. Разбира се, то няма да се противопоставя категорично на навлизането на каквито и да са чуждестранни капитали в България. То ще се противопоставя на преките инвестиции и ще лобира за тези чуждестранни инвеститори, които са се "досетили" да инвестират чрез посредничеството на някои "подбрани" български компании. В идейната платформа на движението ще има доза антисемитизъм, но не защото в България може да възникне "Еврейски въпрос", а защото това ще бъде полу-прикрит антиамериканизъм.

- Движението ще бъде действително новоорганизирано - досегашните партии, съюзи и др. формации, лепнали си националистически етикет, са в огромната си част просто карикатури, които изберателите многократно са оценявали. (Тук аналогията с първоначалните монархически партии и появата на НДСВ е много близка).

- В изборен план, задачата на движението ще бъде да спечели във възможно най-кратък срок, най-добре още на първите парламентарни избори абсолютно мнозинство в Народното събрание.

-          Новото движение ще бъде анти-системно, то ще отрича досегашният политически модел.

 

Следва продължение в Част ІІ.




Гласувай:
1



1. анонимен - Пак еничарка
11.05.2008 14:26
Една година след идиотцщината за мита Батака - (може би за да я ознаменуват) антибългарите прибягват до ... литературата. Снимки не стигат - сега иде мъглата на литературознанието, за да докаже, че Априлското въстание не било ... въстание ...

Център за Либерални Стратегии (ЦЛС) Семинар „Стопанска (социална) България: Бъдещето през културата на миналото” представя поредната сбирка на тема:

Имената на Априлското въстание (1876 г.)

лекция на Албена Хранова (Пловдивски Университет "Паисий Хиленрадски")

Резюме на лекцията:
Текстът се занимава с работата на термините „движение”, „бунт”, „въстание”, „революция”, отнасяни към случилото се през април 1876 г. Като първостепенни исторически понятия изборът между тях, йерархиите и съотнасянията им са твърде важни, доколкото (в смисъла на Козелек) историята на понятията е част от социалната история. По този начин в изборите и употребите им се проектира и една „социална България”, тъй като в техните „срезове” личат приоритетите на различни политически конюнктури, методологически решения и ценностни положения.
Фокусът на изложението обаче не е върху специфични теоретични постановки и дебати, а върху сюжета на отношенията между българската литература и българската историография в точката на термините „движение”, „бунт”, „въстание” и „революция”. Т.е., каква е констелацията на термините в класическите публицистични и литературни езици на Левски, Каравелов, Ботев, Захари Стоянов и Вазов от една страна, а от друга – в специализирания историографски език на Д. Страшимиров, Ж. Натан, К. Косев, Н. Жечев и Д. Дойнов, Н. Генчев, В. Бонева и др. Целта е да се проследи дали литературата и историографията успяват да създадат различни „разстановки” на термините и съответно – различни разкази за събитието; дали термините са понятия или поетизми; съответно, кой пише Големия разказ по въпроса и кой просто го отразява и повтаря; и съответно, дали дисциплинарните и институционални различия между литературата и историографията (поне що се отнася до Априлското въстание) всъщност са се случили в българската култура, или не.

Водещи на семинара: Румен Аврамов (Център за Либерални Стратегии) и Мартин Иванов (Институт за история, БАН).
На български език.

14 май (сряда) 2008, 17.30 ч.
зала ”Пеша Николова”
Вход свободен
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5806368
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52687
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов